ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКА ИСТОРИЯ
Днес е девети септември. Та поради това, че днес е девети септември, искам да честитя празника девети септември и да ви разкажа една история от преди 40 години.
Имам приятел. Циганче. Юри. Няма да го отбелязвам.
Та учим. Гимназия. Аз съм на квартира, той на общежитие. Умен. Страхотен атлет. Ама циганин. И в общежитието изчезват кецове. Бели. И е в детска педагогическа. Основен заподозрян. Отмъква неколко шамара. Май оня где му ги би, се казваше Николичев. От Белоградчик.
Имам приятел. Циганче. Юри. Няма да го отбелязвам.
Та учим. Гимназия. Аз съм на квартира, той на общежитие. Умен. Страхотен атлет. Ама циганин. И в общежитието изчезват кецове. Бели. И е в детска педагогическа. Основен заподозрян. Отмъква неколко шамара. Май оня где му ги би, се казваше Николичев. От Белоградчик.
Ипонеже не признава, ме прибират и мен. Ще горя в ада за всички грехове, ама за кражба не. И понеже не зная кой е откраднал кецовете, отнасям два шамара. И поучителното:
- Баща ти е читав човек. Ти кво дружиш с цигани?
Минава месец. На Ваня от Орешец / или от Воднянци/, у общежитието И изчезват десет лева. Нали знаете кой е заподозреният. И наклеветен. И моите два дежурни шамара. У детска педагогическа. А са само два, що детска педагогическа познава баща ми.
После идва месец май. И в час по биология, при Велкова, Ваня си отваря учебника. Седи пред мен. И възкликва:
- Ей, намерих си десетте лава. Сега се сетих, че тук ги скрих.
Аз ставам. Отивам до нея и забивам първите два шамара у живата си, где съм бил на момиче или жена. И последните. И да ви кажа право, съжалявам. Поне четири требваша да И перна. После съм при директора. Ваня реве, а ме защитава биоложката. Беше пич. Та отървах кожа с последно предупреждение.
- Баща ти е читав човек. Ти кво дружиш с цигани?
Минава месец. На Ваня от Орешец / или от Воднянци/, у общежитието И изчезват десет лева. Нали знаете кой е заподозреният. И наклеветен. И моите два дежурни шамара. У детска педагогическа. А са само два, що детска педагогическа познава баща ми.
После идва месец май. И в час по биология, при Велкова, Ваня си отваря учебника. Седи пред мен. И възкликва:
- Ей, намерих си десетте лава. Сега се сетих, че тук ги скрих.
Аз ставам. Отивам до нея и забивам първите два шамара у живата си, где съм бил на момиче или жена. И последните. И да ви кажа право, съжалявам. Поне четири требваша да И перна. После съм при директора. Ваня реве, а ме защитава биоложката. Беше пич. Та отървах кожа с последно предупреждение.
А в края на май, изчезва на Юри сестра му. Циганка. С българин. Двама. Престъпление е да се обичат. Явно са избягали там, където да се обичат циганка и българин, не е престъпление. Негде далеч от девети септември. Поне това е версията на милиционерите.
После Юри и аз строим родината. И един ден му казват, че са намерили сестра му, циганката и онова момче, българинът, в една изоставена мина между Белоградчик и Извос. Застреляли се. Не са се отровили. Що не са Ромео и Жулиета. Те са просто българин и циганка.
После Юри и аз строим родината. И един ден му казват, че са намерили сестра му, циганката и онова момче, българинът, в една изоставена мина между Белоградчик и Извос. Застреляли се. Не са се отровили. Що не са Ромео и Жулиета. Те са просто българин и циганка.
Та после отидох до бюфета на Лъкатник. На гарата. Там строяхме родината. родината с малка буква. Що не исках такава родина. И купих четири бутилки слънчев бряг. Нищо, че бях на 16 години. Продаваха и на деца. Юри изпи две. На два пъти. После го завлякох до мивките. И го изправих. А отпред огледала. Още помня, как почна да вие. От мъка и злоба. Безпомощен. Като вълк в капан. Този вой ще го помня цял живот. И после почна да чупи огледала. Поглеждаше се, и ги трескаше с глава. А те залепени на стената. Там, где удряше, бе лицето му. После се пукаше на хиляда лица. Прас. Хиляда циганчета. Прас. Хиляда Юри. Прас. Хиляда лица. Прас. Хиляда мъки. Прас. Отчаяния хилядя. Прас... Прас... И вой. Нечовешки вой. А аз стоях и го гледах. И плачех. Безпомощен.
Та честит празник. Щастливо живеехме едно време!
пп. Юри, ще те отбележа. Защото знам, че си щастлив там, где си сега. И дебел. Сега ще те надбегам на сто метра. И бог да прости сестра ти! Който и да е той.
Автор Роси Антов
Та честит празник. Щастливо живеехме едно време!
пп. Юри, ще те отбележа. Защото знам, че си щастлив там, где си сега. И дебел. Сега ще те надбегам на сто метра. И бог да прости сестра ти! Който и да е той.
Автор Роси Антов
|
|
още разкази на роси антов
ИСТИНСКА ИСТОРИЯ КАК ПИХ БЪРБЪН НА ЕКС, ЦЕЛУНАХ ЦИГАНЧЕ И ГО НАЧУКАХ НА СЕИРДЖИИТЕ
В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО
НАЗАД КЪМ ПРИРОДАТА
НАУЧНО-СТАТИСТИЧЕСКА ДИСЕКЦИЯ НА ТЕРОРА
ПРИКАЗКА ЗА ДОБРО УТРО
ДВЕ ПРАСКОВИ НА РАЙСКОТО ДЪРВО
В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО
НАЗАД КЪМ ПРИРОДАТА
НАУЧНО-СТАТИСТИЧЕСКА ДИСЕКЦИЯ НА ТЕРОРА
ПРИКАЗКА ЗА ДОБРО УТРО
ДВЕ ПРАСКОВИ НА РАЙСКОТО ДЪРВО