Липсваш ми...
Прочетох го. А все едно аз съм го писал. Може да съм го писал, забравил и прочел. А може би сега го пиша и не го чета. Знам ли!? Ако се познаеш, ми звънни и кажи "нема"! Ако не се познаеш, звънни и ми кажи "нема"!
Липсваш ми. Нечовешки. Зверски. Знам, че мразиш тия думи, та ще потърся подходящата. Ето една. Липсваш ми космически. Нали един път ми каза, че съм скитник. Такъв съм. Скитам по звездите когато ми липсваш. А космосът няма как да не го обичаш. Няма и как да го мразиш. Защото още не си го видяла. С мен. Той се крие зад лъскавите неща и светлината на лампите. И зад грижите. И проблемите. Винаги се е криел зад тях. И вселената също. Вселенски ми липсваш. И зверскочовешки...
Липсваш ми. Нечовешки. Зверски. Знам, че мразиш тия думи, та ще потърся подходящата. Ето една. Липсваш ми космически. Нали един път ми каза, че съм скитник. Такъв съм. Скитам по звездите когато ми липсваш. А космосът няма как да не го обичаш. Няма и как да го мразиш. Защото още не си го видяла. С мен. Той се крие зад лъскавите неща и светлината на лампите. И зад грижите. И проблемите. Винаги се е криел зад тях. И вселената също. Вселенски ми липсваш. И зверскочовешки...
Липсва ми твоето "нема". Когато те попитам, дали ти липсвам. И твоето " нема", когато те попитам дали ме обичаш. Липсват ми устните ти, казващи " нема", докато ме целуват. Липсваш ми.
И се сетих какво ще направя. Току що. Когато ми звънна за да ми кажеш, че не ти липсвам. Чеке малко!
Ще те хвана за ръка. Под уличната лампа. Докато вали. Като сега. И ще те заведа където няма светлина. От лампи. А после дъждът ще спре. Ще изгреят 467893638378769 звезди. И ще ги броим. Двамата. А после ще заспим под тях. Уморени... От броене. А когато се събудим, ще се скитаме по тях. Ей ги где са. Звездите.
Там са и избягалите котки, где хапят носове. И разни гладки неща. Като например шоколад с лешници. Липсваш ми... Нечовешкозверски.
И ще се оригваме. Заедно. Без да ни пука. Ама първо ще ме научиш! Все съм си мислил, че е некултурно и грозно. Ама майната И на културата.
Щом ни харесва...
И се сетих какво ще направя. Току що. Когато ми звънна за да ми кажеш, че не ти липсвам. Чеке малко!
Ще те хвана за ръка. Под уличната лампа. Докато вали. Като сега. И ще те заведа където няма светлина. От лампи. А после дъждът ще спре. Ще изгреят 467893638378769 звезди. И ще ги броим. Двамата. А после ще заспим под тях. Уморени... От броене. А когато се събудим, ще се скитаме по тях. Ей ги где са. Звездите.
Там са и избягалите котки, где хапят носове. И разни гладки неща. Като например шоколад с лешници. Липсваш ми... Нечовешкозверски.
И ще се оригваме. Заедно. Без да ни пука. Ама първо ще ме научиш! Все съм си мислил, че е некултурно и грозно. Ама майната И на културата.
Щом ни харесва...
Бах му мамата. И аз съм написал всичко това!? За теб, вещице.Събуждам се и се сещам, че е неделя. Протягам се и дремя като котарак. Няма за къде да бързам. Ставам бавно, един студен душ и излизам на терасата. Западната. На другата грее слънце. Кафето е от снощи в хладилника. Силно. С две бучки лед става по - нормално и по - ледено. Паля първата цигара за деня. И предпоследната. Димът замайва главата и се носи към небето. Отпивам от кафето и вече съм в рая.
Навън деца ритат топка.Майка с дете се качва в такси. Момченце кара колело, а баба му го гони и вика. То се смее. Светофарът в далечината примигва в жълто. От време на време даже минава някоя кола. Навсякъде е зелено. В дворове и около блокове. Тук там се зеленее и некоя тераса, а под нея празна бутилка от бира.
Роси Антов
Навън деца ритат топка.Майка с дете се качва в такси. Момченце кара колело, а баба му го гони и вика. То се смее. Светофарът в далечината примигва в жълто. От време на време даже минава някоя кола. Навсякъде е зелено. В дворове и около блокове. Тук там се зеленее и некоя тераса, а под нея празна бутилка от бира.
Роси Антов
|
|
още разкази на роси антов
РАЗМИСЛИ ЗА ПРОТЕСТИТЕ СВОБОДАТА И РЪЖЕНИ С ДЕБЕЛИ ЗАДНИЦИ И ЗА САНЧО
ИСТИНСКА ИСТОРИЯ КАК ПИХ БЪРБЪН НА ЕКС, ЦЕЛУНАХ ЦИГАНЧЕ И ГО НАЧУКАХ НА СЕИРДЖИИТЕ
В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО
НАЗАД КЪМ ПРИРОДАТА
НАУЧНО-СТАТИСТИЧЕСКА ДИСЕКЦИЯ НА ТЕРОРА
ПРИКАЗКА ЗА ДОБРО УТРО
ИСТИНСКА ИСТОРИЯ КАК ПИХ БЪРБЪН НА ЕКС, ЦЕЛУНАХ ЦИГАНЧЕ И ГО НАЧУКАХ НА СЕИРДЖИИТЕ
В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО
НАЗАД КЪМ ПРИРОДАТА
НАУЧНО-СТАТИСТИЧЕСКА ДИСЕКЦИЯ НА ТЕРОРА
ПРИКАЗКА ЗА ДОБРО УТРО