УРА УРА УРА
Преди малко мернах една снимка. Кандидат президентът на БСП с цветя. На девети септември. Девети септември, 2016 година. Не 1976. Първо ми стана смешно. После още по - смешно. После ми дожаля. Дожаля ми за хорицата, где ще гласуват за него. Защото знам, че те няма да гласуват за него, а ще гласуват за девети септември 1944 година. Ще гласуват за оня живот, где са го живели, или са чули за него от хора, где са го живели. Жал ми е.
Та сега си мисля, колко хубаво се живееше. Имаше евтин салам. Хляб. Билетът за автобус бе 6 стотинки. Страхотно, нали? Да живееш за да плюскаш. И да се возиш на рейс за 6 стотинки.
Та сега си мисля, колко хубаво се живееше. Имаше евтин салам. Хляб. Билетът за автобус бе 6 стотинки. Страхотно, нали? Да живееш за да плюскаш. И да се возиш на рейс за 6 стотинки.
И друго си мисля. Имаше и хубави книги. В училище учехме как Павлик Морозов предаваше баща си. Как се каляваше стоманата учехме. И за овчарчето Калитко. И за Митко Палаузов. Дете партизанин, изведен в гората от родителите му. Умни и грижовни. Разбрахте ли колко хубави неща учехме.
И друго ни учеха. Да обичаме партията. И да мразим бог. Бог няма. Вярата в него е ерес. Трябваше да имаме една вяра. Да вярваме, че партията ни храни. И като гледам, май доста хора още вярват. Вярват, че човек живее за да яде.
И друго ни учеха. Да обичаме партията. И да мразим бог. Бог няма. Вярата в него е ерес. Трябваше да имаме една вяра. Да вярваме, че партията ни храни. И като гледам, май доста хора още вярват. Вярват, че човек живее за да яде.
И аз помня онова време. Граници. Европа бе табу. Там излизаха богоизбраните. Венеция, Акропола и Айфеловата кула бяха картички. Ние бяхме крепостни, закрепостени от партията в селищната система. В секциите стояха празни бутилки от Джони. Друг свят, който бе забранен. Пак там стояха книги. И то какви книги. Млада гвардия. Война и мир. Ленин. Тодор Живков. И тук там Достоевски. Та хубавите книги бяха кът. Ама много кът.
Ама що за това се не сещат тия, где се сещат за салама и леба? И за още много други неща, где хранят душата, а ги немаше? Що живееха за да хранят тумбаците.
Та се не чудете, що некои ще гласуват за генерала! Ясно като бел ден. Що мислят с храносмилателната си система. И най - вече, с отделителната.
Автор Роси Антов
Ама що за това се не сещат тия, где се сещат за салама и леба? И за още много други неща, где хранят душата, а ги немаше? Що живееха за да хранят тумбаците.
Та се не чудете, що некои ще гласуват за генерала! Ясно като бел ден. Що мислят с храносмилателната си система. И най - вече, с отделителната.
Автор Роси Антов
|
|
още разкази на роси антов
КАКВО ЩЕ СТАНЕ КОГАТО ДОЙДЕ НОВА ГОДИНА
ДЕН КАТО ДЕН
САЩ - ПОДПАЛВАЧИ НА 201 ВОЙНИ С 35 657 895 ЖЕРТВИ
БЕЗПЛАТНО УЧИЛИЩЕ ЗА ЦЕННОСТИ
Е НЕМА ТАКЪВ КЕФ
ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА НЕЗАРАЗЕН С ТРИПЕР АМА БОЛЕН ОТ РАК И КАК СЕ ТЪРСИ РАБОТА
ДЕН КАТО ДЕН
САЩ - ПОДПАЛВАЧИ НА 201 ВОЙНИ С 35 657 895 ЖЕРТВИ
БЕЗПЛАТНО УЧИЛИЩЕ ЗА ЦЕННОСТИ
Е НЕМА ТАКЪВ КЕФ
ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА НЕЗАРАЗЕН С ТРИПЕР АМА БОЛЕН ОТ РАК И КАК СЕ ТЪРСИ РАБОТА