ОЦЕЛЯВАНЕ НА ИНАТ - БЪЛГАРИЯ
Излизам от работа и се юрвам по работа. После се юрвам към село. Преди да се юрна, виждам юнака, где преди 4 години ни продаде колата, с която ще се юрна. И ме пита:
- Леле, човече, това ренде още ли се движи!? При мен беше пред умирчка.
Да му се усмихвам външно, ама ми се реве вътрешно. И му казвам да чуе:
- Гори 7 на сто газ. Не съм пипал нищо вече 120 000 километра.
Ама си казвам вътрешно, така че да ме не чуе:
-Да те вземат дяволите! Преди два месеца скъса полуоска. Съединенията се разпадат. Гние. Гори 18 на сто газ. А като не върви на газ, гори 20 на сто бензин, 5 литра двигателно масло и 1 кило хидравлично. И нервите ми гори.
Ама се смея. После му демонстрирам как върти гуми. Едната върти повече.
После тръгвам. После стигам. После бързам да се прибера, щ фаровете едва светят, а осевите линии са останали негде около Троя. Чертани са по времето на Хектор и Ахил. Влизам в десен завой. Път широк. А един срещу мен пуска по инерция. У лявото платно. Моето. Немам време да мисля, що отивам на три сантиметра и седем милиметра от мантинелата. А идиотът, не само не се прибира, а ми и светка с фаровете. Да му правя път. Що е с джип. Та реното не умря.
Детето вика, да го стигнем и да му прочетем правилника за пътя. И после да му го набием у кухата тиква. Ама аз съм вече стар, та да изнасям уроци. И напред. След 20 километра е вече тъмно. Срещу мен колона. Път опънат като конец. И точно когато почвам да се разминавам с колите от колоната, виждам далеч срещу мен фарове. И отбивам. Спирам. Ангелът пазител ме накара. И идиотът профучава до мен. Даже мисля, че ме не видя.
После си карам и говорим с дете. За разни работи. И точно преди Монтана, от към Превала и Чипровци, се задават светлини. Кракът ми е на спирачката. Що съм на път с предимство. Оня има стоп. Отпред. Ама явно нема спирачки. Добре, че аз имам.
Та съм жив и здрав. И детето. И колата. А на тримата им желая здраве и щастие и искам да им кажа неколко благи думи:
Мамка ви проста бре, ненормалници! Изтрепахте народа по пътищата!
Излизам от работа и се юрвам по работа. После се юрвам към село. Преди да се юрна, виждам юнака, где преди 4 години ни продаде колата, с която ще се юрна.
И ме пита:
- Леле, човече, това ренде още ли се движи!? При мен беше пред умирчка.
Да му се усмихвам външно, ама ми се реве вътрешно. И му казвам да чуе:
- Гори 7 на сто газ. Не съм пипал нищо вече 120 000 километра.
Ама си казвам вътрешно, така че да ме не чуе:
-Да те вземат дяволите! Преди два месеца скъса полуоска. Съединенията се разпадат. Гние. Гори 18 на сто газ. А като не върви на газ, гори 20 на сто бензин, 5 литра двигателно масло и 1 кило хидравлично. И нервите ми гори.
Ама се смея. После му демонстрирам как върти гуми. Едната върти повече.
После тръгвам. После стигам. После бързам да се прибера, щ фаровете едва светят, а осевите линии са останали негде около Троя. Чертани са по времето на Хектор и Ахил. Влизам в десен завой. Път широк. А един срещу мен пуска по инерция. У лявото платно. Моето. Немам време да мисля, що отивам на три сантиметра и седем милиметра от мантинелата. А идиотът, не само не се прибира, а ми и светка с фаровете. Да му правя път. Що е с джип. Та реното не умря.
Детето вика, да го стигнем и да му прочетем правилника за пътя. И после да му го набием у кухата тиква. Ама аз съм вече стар, та да изнасям уроци. И напред. След 20 километра е вече тъмно. Срещу мен колона. Път опънат като конец. И точно когато почвам да се разминавам с колите от колоната, виждам далеч срещу мен фарове. И отбивам. Спирам. Ангелът пазител ме накара. И идиотът профучава до мен. Даже мисля, че ме не видя.
После си карам и говорим с дете. За разни работи. И точно преди Монтана, от към Превала и Чипровци, се задават светлини. Кракът ми е на спирачката. Що съм на път с предимство. Оня има стоп. Отпред. Ама явно нема спирачки. Добре, че аз имам.
Та съм жив и здрав. И детето. И колата. А на тримата им желая здраве и щастие и искам да им кажа неколко благи думи:
Мамка ви проста бре, ненормалници! Изтрепахте народа по пътищата!
- Леле, човече, това ренде още ли се движи!? При мен беше пред умирчка.
Да му се усмихвам външно, ама ми се реве вътрешно. И му казвам да чуе:
- Гори 7 на сто газ. Не съм пипал нищо вече 120 000 километра.
Ама си казвам вътрешно, така че да ме не чуе:
-Да те вземат дяволите! Преди два месеца скъса полуоска. Съединенията се разпадат. Гние. Гори 18 на сто газ. А като не върви на газ, гори 20 на сто бензин, 5 литра двигателно масло и 1 кило хидравлично. И нервите ми гори.
Ама се смея. После му демонстрирам как върти гуми. Едната върти повече.
После тръгвам. После стигам. После бързам да се прибера, щ фаровете едва светят, а осевите линии са останали негде около Троя. Чертани са по времето на Хектор и Ахил. Влизам в десен завой. Път широк. А един срещу мен пуска по инерция. У лявото платно. Моето. Немам време да мисля, що отивам на три сантиметра и седем милиметра от мантинелата. А идиотът, не само не се прибира, а ми и светка с фаровете. Да му правя път. Що е с джип. Та реното не умря.
Детето вика, да го стигнем и да му прочетем правилника за пътя. И после да му го набием у кухата тиква. Ама аз съм вече стар, та да изнасям уроци. И напред. След 20 километра е вече тъмно. Срещу мен колона. Път опънат като конец. И точно когато почвам да се разминавам с колите от колоната, виждам далеч срещу мен фарове. И отбивам. Спирам. Ангелът пазител ме накара. И идиотът профучава до мен. Даже мисля, че ме не видя.
После си карам и говорим с дете. За разни работи. И точно преди Монтана, от към Превала и Чипровци, се задават светлини. Кракът ми е на спирачката. Що съм на път с предимство. Оня има стоп. Отпред. Ама явно нема спирачки. Добре, че аз имам.
Та съм жив и здрав. И детето. И колата. А на тримата им желая здраве и щастие и искам да им кажа неколко благи думи:
Мамка ви проста бре, ненормалници! Изтрепахте народа по пътищата!
Излизам от работа и се юрвам по работа. После се юрвам към село. Преди да се юрна, виждам юнака, где преди 4 години ни продаде колата, с която ще се юрна.
И ме пита:
- Леле, човече, това ренде още ли се движи!? При мен беше пред умирчка.
Да му се усмихвам външно, ама ми се реве вътрешно. И му казвам да чуе:
- Гори 7 на сто газ. Не съм пипал нищо вече 120 000 километра.
Ама си казвам вътрешно, така че да ме не чуе:
-Да те вземат дяволите! Преди два месеца скъса полуоска. Съединенията се разпадат. Гние. Гори 18 на сто газ. А като не върви на газ, гори 20 на сто бензин, 5 литра двигателно масло и 1 кило хидравлично. И нервите ми гори.
Ама се смея. После му демонстрирам как върти гуми. Едната върти повече.
После тръгвам. После стигам. После бързам да се прибера, щ фаровете едва светят, а осевите линии са останали негде около Троя. Чертани са по времето на Хектор и Ахил. Влизам в десен завой. Път широк. А един срещу мен пуска по инерция. У лявото платно. Моето. Немам време да мисля, що отивам на три сантиметра и седем милиметра от мантинелата. А идиотът, не само не се прибира, а ми и светка с фаровете. Да му правя път. Що е с джип. Та реното не умря.
Детето вика, да го стигнем и да му прочетем правилника за пътя. И после да му го набием у кухата тиква. Ама аз съм вече стар, та да изнасям уроци. И напред. След 20 километра е вече тъмно. Срещу мен колона. Път опънат като конец. И точно когато почвам да се разминавам с колите от колоната, виждам далеч срещу мен фарове. И отбивам. Спирам. Ангелът пазител ме накара. И идиотът профучава до мен. Даже мисля, че ме не видя.
После си карам и говорим с дете. За разни работи. И точно преди Монтана, от към Превала и Чипровци, се задават светлини. Кракът ми е на спирачката. Що съм на път с предимство. Оня има стоп. Отпред. Ама явно нема спирачки. Добре, че аз имам.
Та съм жив и здрав. И детето. И колата. А на тримата им желая здраве и щастие и искам да им кажа неколко благи думи:
Мамка ви проста бре, ненормалници! Изтрепахте народа по пътищата!
После тръгвам. После стигам. После бързам да се прибера, щ фаровете едва светят, а осевите линии са останали негде около Троя. Чертани са по времето на Хектор и Ахил. Влизам в десен завой. Път широк. А един срещу мен пуска по инерция. У лявото платно. Моето. Немам време да мисля, що отивам на три сантиметра и седем милиметра от мантинелата. А идиотът, не само не се прибира, а ми и светка с фаровете. Да му правя път. Що е с джип. Та реното не умря.
Детето вика, да го стигнем и да му прочетем правилника за пътя. И после да му го набием у кухата тиква. Ама аз съм вече стар, та да изнасям уроци. И напред. След 20 километра е вече тъмно. Срещу мен колона. Път опънат като конец. И точно когато почвам да се разминавам с колите от колоната, виждам далеч срещу мен фарове. И отбивам. Спирам. Ангелът пазител ме накара. И идиотът профучава до мен. Даже мисля, че ме не видя.
Детето вика, да го стигнем и да му прочетем правилника за пътя. И после да му го набием у кухата тиква. Ама аз съм вече стар, та да изнасям уроци. И напред. След 20 километра е вече тъмно. Срещу мен колона. Път опънат като конец. И точно когато почвам да се разминавам с колите от колоната, виждам далеч срещу мен фарове. И отбивам. Спирам. Ангелът пазител ме накара. И идиотът профучава до мен. Даже мисля, че ме не видя.
После си карам и говорим с дете. За разни работи. И точно преди Монтана, от към Превала и Чипровци, се задават светлини. Кракът ми е на спирачката. Що съм на път с предимство. Оня има стоп. Отпред. Ама явно нема спирачки. Добре, че аз имам.
Та съм жив и здрав. И детето. И колата. А на тримата им желая здраве и щастие и искам да им кажа неколко благи думи:
Мамка ви проста бре, ненормалници! Изтрепахте народа по пътищата!
Излизам от работа и се юрвам по работа. После се юрвам към село. Преди да се юрна, виждам юнака, где преди 4 години ни продаде колата, с която ще се юрна.
Та съм жив и здрав. И детето. И колата. А на тримата им желая здраве и щастие и искам да им кажа неколко благи думи:
Мамка ви проста бре, ненормалници! Изтрепахте народа по пътищата!
Излизам от работа и се юрвам по работа. После се юрвам към село. Преди да се юрна, виждам юнака, где преди 4 години ни продаде колата, с която ще се юрна.
И ме пита:
- Леле, човече, това ренде още ли се движи!? При мен беше пред умирчка.
Да му се усмихвам външно, ама ми се реве вътрешно. И му казвам да чуе:
- Гори 7 на сто газ. Не съм пипал нищо вече 120 000 километра.
Ама си казвам вътрешно, така че да ме не чуе:
-Да те вземат дяволите! Преди два месеца скъса полуоска. Съединенията се разпадат. Гние. Гори 18 на сто газ. А като не върви на газ, гори 20 на сто бензин, 5 литра двигателно масло и 1 кило хидравлично. И нервите ми гори.
Ама се смея. После му демонстрирам как върти гуми. Едната върти повече.
После тръгвам. После стигам. После бързам да се прибера, щ фаровете едва светят, а осевите линии са останали негде около Троя. Чертани са по времето на Хектор и Ахил. Влизам в десен завой. Път широк. А един срещу мен пуска по инерция. У лявото платно. Моето. Немам време да мисля, що отивам на три сантиметра и седем милиметра от мантинелата. А идиотът, не само не се прибира, а ми и светка с фаровете. Да му правя път. Що е с джип. Та реното не умря.
Детето вика, да го стигнем и да му прочетем правилника за пътя. И после да му го набием у кухата тиква. Ама аз съм вече стар, та да изнасям уроци. И напред. След 20 километра е вече тъмно. Срещу мен колона. Път опънат като конец. И точно когато почвам да се разминавам с колите от колоната, виждам далеч срещу мен фарове. И отбивам. Спирам. Ангелът пазител ме накара. И идиотът профучава до мен. Даже мисля, че ме не видя.
После си карам и говорим с дете. За разни работи. И точно преди Монтана, от към Превала и Чипровци, се задават светлини. Кракът ми е на спирачката. Що съм на път с предимство. Оня има стоп. Отпред. Ама явно нема спирачки. Добре, че аз имам.
Та съм жив и здрав. И детето. И колата. А на тримата им желая здраве и щастие и искам да им кажа неколко благи думи:
Мамка ви проста бре, ненормалници! Изтрепахте народа по пътищата!
- Леле, човече, това ренде още ли се движи!? При мен беше пред умирчка.
Да му се усмихвам външно, ама ми се реве вътрешно. И му казвам да чуе:
- Гори 7 на сто газ. Не съм пипал нищо вече 120 000 километра.
Ама си казвам вътрешно, така че да ме не чуе:
-Да те вземат дяволите! Преди два месеца скъса полуоска. Съединенията се разпадат. Гние. Гори 18 на сто газ. А като не върви на газ, гори 20 на сто бензин, 5 литра двигателно масло и 1 кило хидравлично. И нервите ми гори.
Ама се смея. После му демонстрирам как върти гуми. Едната върти повече.
После тръгвам. После стигам. После бързам да се прибера, щ фаровете едва светят, а осевите линии са останали негде около Троя. Чертани са по времето на Хектор и Ахил. Влизам в десен завой. Път широк. А един срещу мен пуска по инерция. У лявото платно. Моето. Немам време да мисля, що отивам на три сантиметра и седем милиметра от мантинелата. А идиотът, не само не се прибира, а ми и светка с фаровете. Да му правя път. Що е с джип. Та реното не умря.
Детето вика, да го стигнем и да му прочетем правилника за пътя. И после да му го набием у кухата тиква. Ама аз съм вече стар, та да изнасям уроци. И напред. След 20 километра е вече тъмно. Срещу мен колона. Път опънат като конец. И точно когато почвам да се разминавам с колите от колоната, виждам далеч срещу мен фарове. И отбивам. Спирам. Ангелът пазител ме накара. И идиотът профучава до мен. Даже мисля, че ме не видя.
После си карам и говорим с дете. За разни работи. И точно преди Монтана, от към Превала и Чипровци, се задават светлини. Кракът ми е на спирачката. Що съм на път с предимство. Оня има стоп. Отпред. Ама явно нема спирачки. Добре, че аз имам.
Та съм жив и здрав. И детето. И колата. А на тримата им желая здраве и щастие и искам да им кажа неколко благи думи:
Мамка ви проста бре, ненормалници! Изтрепахте народа по пътищата!
|
|
още разкази на роси антов
КАКВО ЩЕ СТАНЕ КОГАТО ДОЙДЕ НОВА ГОДИНА
ДЕН КАТО ДЕН
САЩ - ПОДПАЛВАЧИ НА 201 ВОЙНИ С 35 657 895 ЖЕРТВИ
БЕЗПЛАТНО УЧИЛИЩЕ ЗА ЦЕННОСТИ
Е НЕМА ТАКЪВ КЕФ КАКВО ЩЕ СТАНЕ КОГАТО ДОЙДЕ НОВА ГОДИНА
ДЕН КАТО ДЕН
САЩ - ПОДПАЛВАЧИ НА 201 ВОЙНИ С 35 657 895 ЖЕРТВИ
БЕЗПЛАТНО УЧИЛИЩЕ ЗА ЦЕННОСТИ
Е НЕМА ТАКЪВ КЕФ