ПИСМО ДО МИНИСТЪРА
Винаги съм изпитвал уважение към гениалните хора. Досега смятах Путин за малко чалнат, ама вчера видях, че не е. Прекалено умен и прозорлив управник. Няма да коментирам управлението му до днес, що съм го правил често. Сега взимам думите си назад. Всичките. И ето защо.
Путин е приготвил два гениални проектозакона, които тия дни ще внесе в руската дума. Така светът ще разбере, че освен гениален пълководец, пилот, шофьор, рибар, ловец, борец, фадромист, машинист, хокеист и шахматист, той е гениален икономист. Казвам го с цялата сериозност и прозорливост на деда Ванга. И ще се опитам да ви покажа цялата картина.
Путин е приготвил два гениални проектозакона, които тия дни ще внесе в руската дума. Така светът ще разбере, че освен гениален пълководец, пилот, шофьор, рибар, ловец, борец, фадромист, машинист, хокеист и шахматист, той е гениален икономист. Казвам го с цялата сериозност и прозорливост на деда Ванга. И ще се опитам да ви покажа цялата картина.
Първия законопроект, който ще внесе, е Русия да не връща дългове от 700 милиарда долара. Това е моя одавнашна дилема. Що държавите ще връщат, като могат да не връщат?Сега разбрах за тези дългове, що досега мислех, че дългове имат само САЩ. Това е около 70% от БВП на Русия. Демек, Русия ще работи осем месеца за себе си, а не за евреите. Обаче после си представих, как мъкнат куфари с долари, контейнери с долори, кораби с долари та да им плащат нефта и газта, що банките нема да искат да ги плащат през тях. Трудно.
Но следващият законопроект премахна всичките ми притеснения. Всичко, где Русия изнася, ще се плаща в злато. Гениално. Златото беше разплащателно средство преди долара. И ще бъде много след него. И си представям цялата картина.
Но следващият законопроект премахна всичките ми притеснения. Всичко, где Русия изнася, ще се плаща в злато. Гениално. Златото беше разплащателно средство преди долара. И ще бъде много след него. И си представям цялата картина.
Изнасят нефт, получават злато. Изнасят газ, получават злато. Изнасят лади, получават злато, изнасят компютри, получават злато, изнасят злато, получават злато.... Опа. Злато нема да се изнася. Ще се трупа. После заплатите ще се плащат в злато. После ще си купуват със злато хляб, черен хайвер и водка. Реки от злато. И България може да кяри нещо. Един милион руски туристи идват тук. По 20 грама средно на турист са 1 000 000 х 20 = 20 000 000 грама = 20 000 килограма = 20 тона злато на година. Като се има предвид, че вносът ни от Русия е за 7 милиарда долара, ще си помогнем. Едно кило злато е около 33 000 долара. Демек ще плащаме и плащаме на Русия 7 000 000 000 : 33 000 = 212121 килограма= 212 тона. Демек, те ще внасят тук 20 тона, а ние там 212 тона. Та Волен да е доволен.
Дотук всичко е идеално. Ама ако китайците се сетят, а няма как да се не сетят, може да поискат да плащат с мидени черупки. Те също са старо разплащателно средство. Както и пробити камъни, какаови зърна, бакър...
Сигурно и това е измислил Путин, ама ние простите не го разбираме. Ние продаваме за долари, пък после си купуваме с тях злато. Ако не злато, водка.
пп. Забравих да ви, кажа как съсипа ЕС и САЩ. Съсипа ги от смях.
Автор Роси Антов
Дотук всичко е идеално. Ама ако китайците се сетят, а няма как да се не сетят, може да поискат да плащат с мидени черупки. Те също са старо разплащателно средство. Както и пробити камъни, какаови зърна, бакър...
Сигурно и това е измислил Путин, ама ние простите не го разбираме. Ние продаваме за долари, пък после си купуваме с тях злато. Ако не злато, водка.
пп. Забравих да ви, кажа как съсипа ЕС и САЩ. Съсипа ги от смях.
Автор Роси Антов
После приказваха за рибата. За други риби. За хората. За истината. После Иван тръгна към колата. Трябваше да отиде на гарата. Жена му и децата щяха да идват. И тогава го видя. Кленът. Водата го полюшваше до брега. С едно око. Огромен. Взе го.Не мърдаше. Явно годините и борбата преди малко му бяха дошли в повече. Видя го и дядо Илия. Запали нова цигара и рече: -Остави ме тук! После ще ме прибереш. Иван се върна след два часа. Дядото лежеше и гледаше водата. От рибата нямаше следа. Поседна. Потупа стареца, и каза, че не му е сърдит. После го погледна пак. Дядо Илия не дишаше. Усмихваше се.
Погребението бе след два дни. Иван поморли сина му, да сложат в ковчега и окото. Вечерта разбра, че не са намерили никакво око. На другия ден Иван пак бе до вира. Без въдица. Съблече се и се гмурна. Стигна подмолите. И тогава го видя Клен. Огромен.С две очи. Усмихваше се. После му намигна... С по-малкото око.
Автор Роси Антов
|
|
още разкази на роси антов
ПИСМО ДО МИНИСТЪРА
ЛЯТНАТА ЦЕНА НА ЩАСТИЕТО И НА СВИРКАТА В ЛЕВА
ПИСМО ДО РУСКИЯ РОКЕР
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ /ПИСАНА Е ПРЕДИ ГОДИНА И НЕМА НИЩО ОБЩО С РЕФЕРЕНДУМА У АНГЛИЯ/
ЛЯТНАТА ЦЕНА НА ЩАСТИЕТО И НА СВИРКАТА В ЛЕВА
ПИСМО ДО РУСКИЯ РОКЕР
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ /ПИСАНА Е ПРЕДИ ГОДИНА И НЕМА НИЩО ОБЩО С РЕФЕРЕНДУМА У АНГЛИЯ/