РЕЧЕН ТАНЦ СРЕД ГОРАТА
Неделя. В десет ще взимам Емо. Дошъл е да си набере билки. Отнех му един ден. Ще го водя по реката. Ще му дам билка за душата. Взимам го, а в десет и половина сме до реката. На завоя. Вирът се казва Завоят. Колата е до вира. Ще я сгазиш, а няма да я видиш.
И го чувам: - Откъде знаеш всичко по тия реки? За пръв път виждам тоя вир. И откъде знаеш, че има път през тая трева? А трева вярно. Колкото колата. Карам по интуиция и се моля, некой да не е сложил някой камък. После я спускам към реката и излизам точно на пътя. Стар път, неползван от стотина години. Сред дърветата. Едно време е имало брод. Сега има път, стигащ до две огромни речни ели. И до красота, до която малко хора може да се докоснат. Реката тече право срещу една сива скала с кварцови жили по нея.
И го чувам: - Откъде знаеш всичко по тия реки? За пръв път виждам тоя вир. И откъде знаеш, че има път през тая трева? А трева вярно. Колкото колата. Карам по интуиция и се моля, некой да не е сложил някой камък. После я спускам към реката и излизам точно на пътя. Стар път, неползван от стотина години. Сред дърветата. Едно време е имало брод. Сега има път, стигащ до две огромни речни ели. И до красота, до която малко хора може да се докоснат. Реката тече право срещу една сива скала с кварцови жили по нея.
Удря се и прави завой под прав ъгъл. В горния край на вира още една огромна речна ела, с корени във водата. Като октопод. Ние сме срещу скалата. В сянката на десетина дървета. Орехи, сливи и върби. На малко плажче. Сядаме и паля. И гледаме водата. Тя бърза, ама не баш. Удря се в скалата, върти се във водовъртеж и после се мушка под корените. Да си нагледа рибоците. И ме вика. Да ми ги покаже. И съм там.
В пяната. Гали ме нежно, ама студено. И ме завърта с нея. Танц на живота. Не валс. Истински танц. Истинска обич. Носи ме към корените. После с мен побягва към морето, ама се сеща за нещо и пак ме носи към корените. После ме върти, и върти, и върти... Диво. Истинско. Нечовешка обич между човек и вода. Явно в предишния си живот съм бил вода. Вода от планинска река. Или пяна.
После излизам и пускам въдицата. Първата рибка е дребна и я пускам да доведе баба си. Води чичо си. Потривам го по брадата. Така се прави. Да знаете. И се казва: -Колко косми по брадата, толко риба у торбата.
В пяната. Гали ме нежно, ама студено. И ме завърта с нея. Танц на живота. Не валс. Истински танц. Истинска обич. Носи ме към корените. После с мен побягва към морето, ама се сеща за нещо и пак ме носи към корените. После ме върти, и върти, и върти... Диво. Истинско. Нечовешка обич между човек и вода. Явно в предишния си живот съм бил вода. Вода от планинска река. Или пяна.
После излизам и пускам въдицата. Първата рибка е дребна и я пускам да доведе баба си. Води чичо си. Потривам го по брадата. Така се прави. Да знаете. И се казва: -Колко косми по брадата, толко риба у торбата.
После другата риба. И другата. Некоя е пратена да доведе баба си. А ние приказваме. За днес. За вчера. За едно време. Как ми уредил изпит, а аз не съм отишъл, що съм решил да прекъсна. Как ни валя сняг на 16 юли на Миджур. Как ловихме пъстърва с ръце, легнали в ледената вода до един камък. Как децата пораснаха. Как си бе заклещил ръката под един камък и изпрати един за ножче, та да я отреже, що пускаха вече турбините. За девойки, где сега са млади баби. За приятели. За сбъднати и несбъднати планове. За живота.
А рибките скачаха в кошчето. Що са ми приятели. И що са за приятел. После водата спря, та да пълни язовира. И тъй като не бяха скочили достатъчно, влязох с ръце. Първо в корените. А те като черва. Само не трябва да правиш резки движения, що стават светкавици и изчезват. Нежна я докосваш, намества ти се в ръката и я пускаш в кошчето. Змиите са по грапави. Не ги пускаш в кошчето, а ги хвърляш зад теб. Живи. Змии не се убиват.
А рибките скачаха в кошчето. Що са ми приятели. И що са за приятел. После водата спря, та да пълни язовира. И тъй като не бяха скочили достатъчно, влязох с ръце. Първо в корените. А те като черва. Само не трябва да правиш резки движения, що стават светкавици и изчезват. Нежна я докосваш, намества ти се в ръката и я пускаш в кошчето. Змиите са по грапави. Не ги пускаш в кошчето, а ги хвърляш зад теб. Живи. Змии не се убиват.
После планът е изпълнен. Кошчето е наполовина празно. Подаваш го. После се гмуркаш до дъното. Водата вече е наполовина. Едва усещаш течението. И плуваш. А рибките като сенки бягат пред теб. После си трескаш главата у скалата. Време е да изплуваш и да се прибираш.
У жегата. Асфалта. Блоковете. Що утре си на работа. Кой идиот измисли да се работи пет дни в седмицата по осем часа. Що не измисли да се работи два дни по два часа. После се прибираме. Утре съм у тръстиката.
Роси Антов
|
|
още разкази на роси антов
ЗАЩО ИСКАМ ДА СЪМ СЕЛЯНИН
СТАРА ИСТОРИЯ НО ЛЪСКАВА
ДО ИТАЛИЯ И НАЗАД ХЪРВАТСКА И СЛОВЕНИЯ
КАПКА ОТРЯЗЯВАЩА СВЕТА
ЗА ОВЦЕГЛАВИЕТО ОВЧЕДУШИЕТО И ПРАЗНИТЕ ОПАКОВКИ ОТ ДЖОНИ И БОНБОНИ
СТАРА ИСТОРИЯ НО ЛЪСКАВА
ДО ИТАЛИЯ И НАЗАД ХЪРВАТСКА И СЛОВЕНИЯ
КАПКА ОТРЯЗЯВАЩА СВЕТА
ЗА ОВЦЕГЛАВИЕТО ОВЧЕДУШИЕТО И ПРАЗНИТЕ ОПАКОВКИ ОТ ДЖОНИ И БОНБОНИ